АНДАРТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНДА̀РТ м. Истор. Гръцки въстаник, бунтовник, четник. Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти. А. Христофоров, А, 158.

◊ Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той. Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа. Д. Димов, Т, 523.

— От гр. Bντάρτης.