АНЕКДО̀Т

АНЕКДО̀Т м. 1. Литер. Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти. К. Кюлявков, ОЛ, 11. Колкото за последния [Йосиф II] твърде ще си имат мястото анекдотите за него, от които ученикът ще се научи да обича и уважава челяка в императора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 14-15. Джумайци,.., чир‑

панци и други що анекдоти приказват за него [поп Сава], една от друга по-умни и гениални. З. Стоянов, ХБ, 304.

2. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; виц. И все пак много от това, което разправяше, приличаше на анекдоти. На вицове, които се разправят в интимна компания при чаша вино и хубави цигари. Б. Шивачев, ПЮА, 80. Те [артистите] седят в живописни пози по масите, спорят, разказват театрални анекдоти и критикуват разпалено постановките, режисьорите. П. Незнакомов, СНП, 172. Беше весел, забавляваше войниците с анекдоти, присмиваше се на другите и на себе си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 421. Шеговитостта, анекдотите на габровеца не са нищо друго освен присмех над собственото сметкаджийство. Ив. Коларов, Е, 47.

3. Рядко. Измислена случка; измислица, небивалица. Но туй е, братко, анекдот: не е било ни в град, ни в село. Д. Подвързвачов, Б, 90. Това не е анекдот, а късче от онази действителност, която без малко е щяла да увлече и Алека в своите подмоли... П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 124. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468-469.

— От гр. Bνέκδοτος ’неиздаден, непубликуван’. — П. Р. Славейков, Примери исторически, 1868.

Списък на думите по буква