АНЕМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНЀМИЯ ж. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения ѝ състав; малокръвие. Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като малокръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца. ПН, 1935, кн. 8-9, 129. При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака. ПН, 1934, кн. 4, 62.

— От гр. Bναιμία.