АНИЗОТРОПИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНИЗОТРО̀ПИЯ ж. 1. Физ. Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката.

2. Бот. Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда.

— От гр. Dνισος ’нееднакъв’ + τρόπος ’посока, свойство’.