АНОМАЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНОМА̀ЛИЯ ж. Книж. 1. Отклонение от закономерността при някакво явление, отклонение от общото правило, от нормата. Водата от 0^° до 4°, вместо да се разширява, се свива. Затова казваме, че в разширението на водата има аномалия. Физика II,

Х кл, 1951, 46. Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса. О, 1977, кн. 11, 16. Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.

2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. — Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век? Х. Русев, ПЗ, 128.

— Гр. Bνωμαλία ’неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.