АНОРЕКСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
АНОРЀКСИЯ ж. Мед. Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна. ДЛ, 1999, бр. 4, 6. [Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия. Леч., 1999, бр. 22, 5. Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. Bν- ’не-, без-’ + ΐ̀ρUξη ’апетит’.