АНТАБЛЕМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТАБЛЕМА̀Н м. Архит. 1. В античната архитектура — най-горната част на храма, която лежи върху колоните и се състои от три части (архитрав, фриз и корниз).

2. Изобщо основна конструктивна (носеща) част на сграда. Колоните носят антаблемана и дъгите на нишите. М. Бичев, АНВ, 84.

— Фр. entablement.