АНТАГОНИСТИ —Речник на българския език — алтернативна версия
АНТАГОНЍСТИ мн., ед. (рядко) антагонѝст м. 1. Книж. Класи, намиращи се в непримирима борба.
2. Книж. Лица — противници в даден спор или застъпващи диаметрално противоположни възгледи. Реформите в Русия от началото на шестдесетте години на миналия век, премахването на крепостното право, подемът на прогресивните възгледи,.. , широко разпространеното убеждение, че само модернизацията на Русия по европейски образец е спасение за нея, създават от Леонтиев ярък антагонист на цялото това мощ‑
но течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император. Т. Жечев, БВ, 151.
3. Биол. Анат. Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположни едно на друго. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно. П. Боянов, П, 282. Витамин С например засилва витамин А и В1, а други си пречат и противодействуват (антагонисти). НТМ, 1961, кн.4, 26. Зъби антагонисти.
— От гр. Bνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист..