АНТЕРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТЕРЍЯ ж. Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. Сред двора,.., пристъпваше величествен старец,.., в дълга морава антерия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43. Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии. Кр. Григоров, ОНУ, 141. В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо ѝ, от баща ѝ, копринени антерии и копринени пояси. Д. Талев, ЖС, 69. Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до коленете. От антерията му се подаваха висулки дреб. И. Петров, МВ, 181.

◊ Още ходи с антерия. Диал. Още е дете.

— От араб. през тур. anteri, enteri.