АНТИКВАР —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИКВА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам. А. Каралийчев, ТР, 127. — Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал! А. Гуляшки, Л, 225.

2. Рядко. Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.

— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762 — 1860, 223.). — Български книжици, 1858.