АНТИМОН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИМО̀Н, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Sb — сивобял, крехък и лъскав метал със значителна електропроводимост и топлопроводимост, който се употребява за приготвяне на сплави, а също и на полупроводници.

— От лат. antimonium.