АНТИРОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИРОМА̀Н м. Литер. Голямо прозаическо произведение в оформило се през 50-те години на XX в. модернистично течение във френската литература, за което е характерно пълно отричане на принципите на романа в неговата класическа форма и отказ от разгръщане на сюжетна линия и изграждане на цялостни характери. Жан-Пол Сартр ще каже, че нейните [на Натали Сарот] антиромани се четат като най-увлекателен детектив. Диал., 1990, бр. 7, 12.