АНТИТЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИТЀЗА ж. 1. Противоположност, противопоставяне.

2. Филос. Съждение, противопоставено на тезата. // Филос. В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза антитеза — синтеза).

3. Литер. Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота. П. К. Яворов.

— От гр. Bντί2εσις ’противопоставяне’.