АНТИТЯЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИТЯ̀ЛО, мн. ‑тела̀, ср. Мед. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаймодействие с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса. П. Вежинов, НБК, 314. В кръвния серум се намират противомикробни средства — антитела.