АНТИХРИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИХРЍСТ м. 1. Църк. Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и безчинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. "И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист." Ив. Вазов, Съч. ХIV, 92. — Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрст и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар. Ст. Загорчинов, ДП, 468.

2. Разш. Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам. Кр. Григоров, Р, 204.

3. Прен. Руг. Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. — Тоя антихрист лъже, — извика той гневно. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 139. С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: "Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!" Й. Йовков, Ж, 1920, 35. — Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист! Д. Немиров, В, 69.

— От гр. Bντίχριστος.