АНТОНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТО̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. В съчет.: Антонов огън. Остар. Гангрена. "Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от антонов огън." ИГ (превод), 111.