АНТОНОМАЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТОНОМА̀ЗИЯ, мн. няма, ж. Литер. 1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът.

2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: Тартюф вм. лицемер, Отело вм. ревнивец, Прометей вм. богоборец.

3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на "Война и мир" вм. Лев Толстой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при

Ватерлоо вм. Наполеон.

— Гр. Bντονομασία ’преименуване’.