АНТРОПОЦЕНТРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТРОПОЦЕНТРЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. Антропоцентризмът,.., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията. НТМ, 1961, кн.11, 29.

2. Разш. Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които cе изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата.