АНТУРАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТУРА̀Ж м. Книж. Събир. Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното ѝ обкръжение. Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белогвардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов. Ем. Станев, ИК I, 230. Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони! Ст. Дичев, ЗС II, 314. Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202.

— Фр. entourage.