АПАП —Речник на българския език — алтернативна версия

АПА̀П м. 1. Простонар. Другар, приятел. Аго Шабан вади шишето, .. и ми го подава. — Хайде, апап, сгрей се още малко, да запомниш и споменуваш Шабан Ахмедов Манчика от Девин... Н. Хайтов, ШГ, 89. — Но как може Лили да измисля такива гадни неща! Дай писмото, аз познавам почерка на Лили. — А може, някой от нейните "апапи" да го е написал. Тя не е толкова глупава! Ст. Даскалов, СЛ, 366.

2. Неодобр. Бабаит.

— От араб. през тур. ahbap. Друга форма: а х п а̀ п.