АПАТИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

АПАТЍЧНО. Книж. Нареч. от апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар. Й. Йовков, Разк. I, 72. Печатарят излезе на дървения кей,.. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива. П. Вежинов, ДБ, 36.