АПАТИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПАТЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от апатичен. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастир‑

ската повехналост и апатичност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 28. Успокоена от апатичността на Светла, тя едва ли щеше остро да реагира на нейната атака. А. Мандаджиев, ОШ, 46.