АПЛИКАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЛИКА̀ЦИЯ ж. 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон. ЖД, 1967, кн.7, 23. Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан. НТМ, 1962, кн.1, 28. Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше в някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Правя апликация. △ Рокля с апликации. // Изк. Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг.

2. Прибавка, притурка.

3. Мед. Физиотерапевтични процедури, при които върху болно място се поставят някакви затоплени лечебни материали. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2.

— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application.