АПЛОДИСМЕНТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЛОДИСМЀНТИ, мн., ед. (рядко) аплодисмѐнт, м. Книж. Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима. Й. Йовков, Разк. I, 181. Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите. Хр. Смирненски, Съч. III, 184. Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: "Кой ме караше да идвам!" Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис. В. Петров, СбСт, 103.

— От фр. applaudissement.