АПОГЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОГЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на обритата възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно. ВН, 1960, бр.2881, 1.

2. Прен. Книж. Най-високата точка в развоя

на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на "Никотиана" се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император. Д. Линков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.

— От гр. Bπόγειον ’отдалеченост от земята’.