АПОЛО̀Н

АПОЛО̀Н, мн. няма, м. 1. Мит. Гръцки бог на слънцето, изкуствата и красотата, забережителен с хубостта си.

2. Разг. Красавец; аполоновец. Възбуждаха ме само бедрата на машинописката. Но тя възпяваше някакъв аполон с горящи като факли очи. Така и не го видях. Мисля, че този красавец съществува само в мечтите ѝ. Сл. Македонски, ЕЗС, 15.

— Собств.

Списък на думите по буква