АПОПЛЕКСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОПЛЀКСИЯ ж. Мед. Кръвоизлив в мозъка, често придружен с парализа на тялото или на отделна негова част; инсулт, удар. Той умря от апоплексия след няколко месеца. Ив. Вазов, Съч. Х, 161. Той беше проповедник и един ден на амвона му падна апоплексия, която не го умори, остави го обаче до гроба разслабен. С. Радулов, НД, 133.

— От гр. Bποπληξία ’вцепеняване’.