АПО̀СТОЛ

АПО̀СТОЛ м. 1. Според евангелието — всеки един от дванадесетте ученици на Христос, които Той избира да разпространяват Неговото учение (Евангелието) по света. Летописите и посланията на апостолите, особено на апостола Павла, са пълни със сведения за свирепствуващия и общия разврат. К. Величков, ПССъч. III, 24. Вместо писмата прочете една "История на католическата черква", от която научи много полезни неща за апостолите, за светиите. Д. Димов, ОД, 117.

2. Прен. Книж. Самоотвержен борец за ня‑

какво учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 38. В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията. Св. Минков, ДА, 87. Народът нарече Левски апостол на свободата.

3. Само ед. Като собств. име. Църк. Богослужебната книга, която съдържа "Деянията на апостолите" и техните "Послания". Наустницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст. Л.Каравелов, Съч. II, 3. В празничен ден той пееше в черква и четеше Апостола. Й. Йовков, Ж, 1945, 23. Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола. Д. Талев, ПК, 246.

— От гр. Bπόστολος ’пратеник, посланик’.

Списък на думите по буква