АРАБЀСКА

АРАБЀСКА ж. 1. Изк. Орнаментален мотив в жипописта, ръкописната украса, златарството, дърворезбата и др. във вид на преплетени геометрично и художествено стилизирани стебла, листа, геометрични фигури със символично значение, включващи понякога текстове с арабско писмо. Самата черква е също образец на ексцентричност. Отвън тя е прилична на турска мечет и цяла е изписана с разноцветни арабески. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 134. А всеки дом е тъй оригинален и красив! .. Толкова различни стилове.. От чудните арабески на мавританския стил до тежките линии на скандинавската къща. Б. Шивачев, ПЮА, 163. Асировавилоняните използували в своята декорация с голямо съвършенство и арабеската. Д. Велев, К, 10.

2. Литер. Малко литературно произведение, миниатюра с изискана форма.

3. Муз. Неголяма инструментална музикална творба с орнаментален характер, украси.

4. Балет. Една от основните пози на класическия танц с издигнат и изпънат назад крак, с видоизменения при промяна на положението на опорния крак, ръцете, главата, тялото.

— От фр. arabesque.

Списък на думите по буква