АРАНЖИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АРАНЖИРО̀ВКА ж. Муз. Аранжимент.

2. Само ед. Учебен предмет в музикално или друго учебно заведение, където се изучава умението да се аранжира музика, сцена, помещение и др. Приетите кандидати ще изучават и елементарна теория на музиката, хармония, аранжировка и др. ВН, 1960, бр. 2605, 4.

— Рус.