АРБИТРА̀ЖЕН

АРБИТРА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до решаване на спор между лица, институции или държави. Ако всичките почти опити за разрешение международните спорове чрез арбитражно съдилище не дадоха досега никакъв добър резултат, това се дължи единственно на традиционната форма на арбитража. Пряп., 1903, бр. 12, 3. Представителите на търговските предприятия искаха да получават съвсем основателно висококачествена продукция, .. Ръководството на ф-ка "Пролетарий" обаче не си взе бележка от това и последваха десетки рекламации и арбитражни дела. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Арбитражна комисия.

2. Който се отнася до дейност на арбитраж (в 1 знач.). Англия ще свика посланиците в Цариград на конференция, без да пита българското правителство, на което едно арбитражно решение върху въпроса ще бъде наложено от Силите. С. Радев, ССБ I, 435. Арбитражен договор.

Списък на думите по буква