АРГАТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРГА̀ТЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от аргатин. Младото котленче, .. , отиваше чирак една година при някой терзия: .. , След това, .. , заминаваше за равна Добруджа при бащиното стадо или като аргатче при някое чуждо стадо. Ив. Хаджийски, БДНН II, 64. Остана Янка сираче със ено братче Иванчо .. / Дала го й Янка овчерче, / овчерче чуздо аргатче. Нар. пес., СбНУ ХХII — ХХIII, 100. Деяне, младо аргатче, / кой беше снощи при тебе? / Постеля кой ти постели? / Софрата кой ти разтреби? К. Христов, СК, 29.