АРГОС —Речник на българския език — алтернативна версия

АРГО̀С м. Църк. Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — Да ме аргосат? Кой? Владиката?... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 127.

— От гр. Bργός ’който не е зает, неработещ.’