АРЕАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРЕА̀Л м. 1. Книж. Област на разпространение на нещо.

2. Бот. Зоол. Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. Нейният [на калинката] ареал е грамаден, а именно: Европа, Сибир, Централна Азия, Тибет, Китай, Сев. Америка — чак до Калифорния. Пр, 1952, кн.6, 65. Хамсията от западното кръгово течение също не е единна в своя ареал на разпространение. Пр, 1952, кн.5, 42. Много от сортовете [сливи] обаче имат по-тесен ареал на разпространение и мястото на произхода им не предизвиква съмнение. П. Маринов, ССБ, 14.

3. Езикозн. Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления.

— От лат. area ’площ’ през нем. Areal.