АРЕСТАНТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АРЕСТА̀НТКА ж. Жена арестант. В затвора не ги пуснаха. Само взеха храната, отнесоха я на арестантката, а след това върнаха бохчата с много здраве. В. Геновска, СГ, 192. При туй властта сега се държеше съвсем снизходително: арестантката можеше да бъде посещавана от своите близки. А. Страшимиров, Съч. V, 378.