АРЕТЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

АРЕТЛЍК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.

2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З.Стоянов, ЗБВ III, 39. — Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго? Т. Влайков, Съч. III, 79.

— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратлѝк.