АРИОЗО —Речник на българския език — алтернативна версия

АРИО̀ЗО, мн. ‑и, ср. Муз. 1. Неголям солов откъс в опера, оратория или кантата със свободен строеж и напевнодекламационен характер, предназначен за изпълнение от един певец с оркестров или инструментален съпровод. Той [Кабалевски] е и отличен оперен композитор. Арии, ариози, вокални ансамбли се редуват с масови хорови сцени и симфонични епизоди. ЛФ, 1956, бр.1, 3.

2. Като нареч. За изпълнение на музикално произведение — напевно, като ария, подобно на ария.

— Ит. arioso.