АРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀РКА ж. 1. Конструктивен елемент от различен материал (камък, дърво, тухла, стомана, стоманобетон) с дъговидна форма над отвор в стена или между колони, стълбове на мост и др. Още по-отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. ХII, 30. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, ВР, 133. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под темните арки на моста. К. Величков, ПССъч. I, 55. ● Обр. Изплитат арка сведените клони — / върви под нея нашата колона. Ас. Босев, ДО, 48.

2. Декоративна конструкция във вид на сводеста врата, построена временно или трайно в чест на тържествено събитие, високопоставено лице и под. На шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ I1 385. На шосета крой площада издигнаха арка. По средата на арката написаха с големи червени букви: "Добре дошли, скъпи гости!" Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. Над дъбовата арка се ветреят три копринени знамена. Конницата мина под арката. . Влязохме в първото село. А. Каралийчев, ПГ, 164. Брадненбургската варата е арка.

3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба. А. Страшимиров, Съч. I, 221. В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер "Христо Ботев". Г. Караславов, ПМ, 81. След час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава "Габър". Б. Несторов, СР, 113.

◊ Триумфална арка. Архит. Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. Триумфалната арка в Париж.

— От лат. arcus ’лък, дъга, арка’.

АРКА̀ ж. Остар., сега простонар. 1. Гръб (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Подкрепа, покровителство, закрила. Сега вече тя има арка̀, тя знае сега, че зад гърба ѝ седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба. Т. Влайков, Съч. II, 241. — Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали.. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма. Б. Несторов, АР, 29.

3. Прен. Покровител, закрилник. Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката. Ил. Блъсков, ДБ, 99.

◊ Вземам / взема арка от някого. Диал. Придобивам смелост; окуражавам се. А има будали, които се мъкнат по акъла им. . От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава. Б. Несторов, СР, 182.

— Тур. arka. Друга (диал.) форма: я р к а̀.