АРКАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

АРКА̀ДА ж. Архит. 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. Х, 16. Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една

галерия с дълги аркади. Р, 1927, бр. 255, 3. Разкошният цветник, който се варди с голяма любов, е разпространен даже и под аркадите на галерията. Знан., 1875, бр. 5, 75.

2. Място, галерия, оградено от колони, стълбове, свързани с арки. Споменах одеве мимоходом за новата черква. . Зданието ѝ, .. , е покрито с куршум и от три страни е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. ХV, 26.

— От фр. arcade.