АРМАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРМА̀СВАМ, ‑аш, несв.;арма̀сам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армосвам, армасувам. Мене ме мама погоди, / погоди, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ ХIV, 54.

2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ ХLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / "Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венчеят, / венчеят, либе, армасат!" Нар. пес, СбНУ ХLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.

АРМА̀СВАМ СЕ несв.;арма̀сам се, св., непрех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.

2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 45.

— От гр. Bαρμαζω. Друга форма: а р м о̀ с в а м.