АРМАТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия
АРМАТУ̀РА ж. 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на стоманенобетонните конструкции; армировка. Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража. Стр, 1958, бр. 51, 1.
2. Техн. Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.
3. Изк. Украса от оръжие и доспехи на стена.
4. Муз. Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа.
— Лат. armatura ’въоръжение’.