АРНАУ̀ТКА

АРНАУ̀ТКА1 ж. Остар, сега простонар. Албанка. Ние тука в Преспа и не знайме каква беше майка ти, .. , влахинка ли беше, гъркинка ли или арнаутка. Д. Талев, ПК, 339.

АРНАУ̀ТКА

АРНАУ̀ТКА2 ж. Остар. Арнаутска пушка. Продавал коне и волове, които трампил с турците за арнаутки и за видински пищови. Ст. Младенов, БТР I, 84.

АРНАУ̀ТКА

АРНАУ̀ТКА3, мн. няма, ж. Диал. Сорт пролетна пшеница.

АРНАУ̀ТКА

АРНАУ̀ТКА4, мн. няма, ж. Диал. Игра, при която участващите се прескачат взаимно; прескачаница, прескочикобила.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква