АРПЀДЖО, мн. ‑джи, ср. Муз. 1. Само ед. Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. Арпеджото в сонатата звучи чисто.
2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. Етюд в арпеджи.
— Ит. arpeggio.