АРТЍСВАМ

АРТЍСВАМ, ‑аш, несв.;артѝсам, ‑аш, и артѝша, ‑еш, мин. св. артѝсах, св., непрех. Простонар. 1. Оставам в повече, в излишък. — Не ни стигна хляба. — Не стигна. .. Е, да бяхте се родили богаташки деца, тогава щеше и да ви артиса. .. Ст. Чилингиров, ХНН, 202. Най-чистата земя покрай река Скъта също била тяхна — стигала и артисвала за унуци и преунуци. О. Василев, ЖБ, 8. Кога земе Панчо от чорбаджия си пари, и да му артише нящо, той го не дава на невястата. Т. Влайков, Съч. II, 145. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала. Там играехме челик .. Мегдан голям, има място да гониш челика и да артише. Н.Хайтов, ШГ, 29. Ази му рекох либе ле, / либе ле, да не харосаш, / .. Голяма хляба да месиш / на искри да го опечеш / да ядеш да ти артише. Нар. пес., СбВСт, 687. Доде не артиса, не стига. Погов, П. Р. Славейков, БП I, 145. // Рядко. Оставам за доизработване, след като е изработена известна част, известно количество. Из пътя той си премислюваше, дали ще свършат кукуруза копачките, или ще да артише нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 34.

2. Ирон. Оставам, не успявам да замина, да тръгна или да изляза, отида някъде. — Зарад тях само артисахме във влака. В разправията не чухме звънеца. Г. Белев, ПЕМ, 115. — Коя? — попита дебелият. — Оная, дето щеше да артише на Плевенската гара. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 7. Всички заминаха на екскурзия, а аз артисах заради една позната, която пристигна.

Списък на думите по буква