АРТИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРТЍСТ м. 1. Лице, обикн. със специална школовка, което изпълнява пред публика роля в театрално представление, в опера, филм или участвува в концертна или циркова програма; актьор. Първокласен артист [Христо Ганчев] от Народния театър, умрял като войник при Чаталджа. Ив. Вазов, Съч. V, 57. Първи дебют му е бил даден в ролята на Фауст, .. , която партия е изпълнил блестящо и му дава името на талантлив оперен артист. К, 1926, бр. 75, 1. — А аз мислех, че сте артист. — А! И артист е той, Станчо! — извика подпоручикът. — Артист е той .. Колкото представления станат, не могат без него. Й. Йовков, ВАХ, 48. Филмов артист. Цирков артист. Естраден артист.

Прен. Като сказ. опред. За човек, който умее да се преструва, да се владее, да не издава чувствата си. В гласа на Сами звучеше пълна искреност, очите му също гледаха открито и чисто и Евгени се разколеба в подозрението си. "Невъзможно е пък да е такъв съвършен артист" — помисли си за него. Д. Ангелов, ЖС, 198-199. Може би у него това да е само външно. В същност и той страда, но е артист, умее да скрива чувствата си. А. Мандаджиев, ОШ, 82.

2. Книж. Човек, който работи, твори в областта на изкуството. Нека видим в квартета му [на Бетховен] в до диез-минор големия артист, който принася в жертва пред олтара на божественото изкуство своите страдания! В. Йонова и др., Б (превод), 182. В сичките гениални произведения прозаикът, поетът, артистът, който желай да произведе какво-годе творение, .. трябва да изнамери или да избере предмет. Т. Шишков, ТС (превод), 165. // Разш. Като сказ. опред. Разг. Човек, който върши, прави нещо с голямо умение. Той е артист в работата си.

3. Разг. Човек с вроден усет и вкус към красивото или с вродена склонност към изкуството. "Може би е прав" — каза си тя. — "Та той е артист. Семейството ще го спъва. Трябва му свобода." М. Грубешлиева, ПП, 82-83. Той е артист по душа. Д Дете артист.

— Фр. artiste.