АРТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀РТЪК нареч. Простонар. 1. Най-после, най-сетне, тъкмо. "Сега артък си в ръцете ми вече!" Й. Йовков, Ж, 1945, 37. Скоро направиха и сватбата .. Сега вече артък и Тинка ще се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Артък сега работата е наред.

2. Обикн. като вмет. дума. При подчертаване на фат, който не буди съмнение; наистина, действително. — Яяя, ти ли си, бе Тотьо! И Ангел с тебе ... Е, вие напоследък, артък, не мойте да се разделите. .. П. Незнакомов, БЧ, 146. — Разбираш ги, артък, тия работи, Дочо! Т. Влайков, Съч. III, 107. И брилянти ни подари човека, и цигарета, и пръстени, .. Е, артък, и туй ако не е благоволение. .. Ал. Константинов, Съч. I, 212. — Не ставам, артък, и царят да дойде, не ставам! ... Ц. Церковски, Съч. III, 238. — Артък, много ти е весела и пъргава невястата, како Венковице! — ще я пофали гостенката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207.

— Тур. artık ’вече, най-после’.

АРТЪ̀К неизм. прил. Простонар. 1. Който е в повече, отколкото е необходимо; излишен. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. От цяла Тракия, от милион хора, само той ли се намери артък човек, да няма за него там място. З. Стоянов, ЗБВ III, 149. Там ходят хора, които искат слава .., или ходят ония, които имат артък пари, за да хранят гръцките калугере. Хр. Данов, Лет., 1869, 150.

2. Като същ. артък м. Излишък. Добре барем, че по хората има артък, та дават и нам. Т. Влайков, БСК II, 178.

— Тур. artık ’остатък’.