АРХАИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХАЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е свързан с ранния период от културното развитие на човечеството; архаически, старинен, древен. Архаичните танци, под звуковете на първобитни "музикални" мотиви. . , са първият творчески изблик на чувството за показ. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Помпейската статуя не може да се припише на аргоската школа. Нейната глава, с елегантно фризирани коси, в които личи още архаичната склонност към силно стилизиране, .. , има чисто антически характер. Р, 1927, бр. 236, 2.

2. Който притежава белези, характерни за твърде отдалечена от съвременността епоха; старинен. Обстоятелството, че Любословието е писано на един език, който със своите своеобразни архаични форми се хвърля днес толкова силно в очите на читателя, .. , е една от главните причини, защо толкова малцина са се интересували у нас за него. Ив. Шишманов, СБНУ ХI, 685. Архаичен език. Архаичен стил. Архаична дума. Архаичен израз. // Който е излязъл от употреба; остарял, отживял, старомоден.

3. Геол. Който е свързан с архайската ера. На югозапад се издига архаичният рид на низката планина Верила. П. Делирадев, В, 20. Рила е съставена от първобитни камъни (архаична група). Ив. Вазов, Съч. ХV, 58.

— От гр. Bρχαqος ’първоначален, старинен, древен’.