АРХЕОПТЕРИКС —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХЕОПТЀРИКС м. Палеонт. Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоптериксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.

— От гр. Bρχαqος ’древен’ + πτέρυξ ’крило’.