АРХИ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀РХИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Най-висока степен на признака, означен във втората част на думата; свръх, напр.: архинаивен, архимодерен, архискептик.

2. Старшинство при църковно или светско звание; пръв, напр.: архиерей, архипастир, архидук.

— Гр. Bρχι ’начален, пръв’.