АРХИБЪ̀ЛГАРСКИ

АРХИБЪ̀ЛГАРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Истински български, чисто български. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да го преиначат. Ив.Вазов, Съч. ХVI, 114.

Списък на думите по буква